Jefferson Grey

Заглавие: Jefferson Grey Съб Яну 04, 2014 1:15 am

Jefferson Grey | Mad Hatter

27 | Fairy tale character | FC : Sebastian Stan

We're all mad here.

Дарба : Може да пътува от свят в свят, независимо магически или не, чрез своята шапка-телепорт.

Spoiler:

Длъжност : Шивач, картограф + "куриерски" услуги (телепортиране из световете)

Характер : Отношението на останалите го прави такъв, какъвто е сега.Дръж се добре с него, помагай му, бъди до него и най-важното уважавай решенията му и ще получиш добър приятел, с топли чувства и твърда ръка, която ще хване твоята във всяка беда.Подведи го, излъжи го, използвай добрите му намерения, забий нож в гърба му и честито, ще се сдобиеш с новороден враг, чиито отмъщения не можеш да се насилиш да сънуваш и в най-смелите си сънища.Но като общо е сдържан и търпелив, а останалите го описват с една дума - Луд.

Външен вид : Висок е 180 см, с нормално, добре оформено тяло.Бледа кожа, добра симетрия на лицето и сини очи, светлокафява, права коса.Много леко изпъкнала долна челюст, леко широка долна устна и прав нос.Високо чело, добре изразени трапчинки при усмихване и набола брада.Добър стил на обличане, като клони най-често към съчетаване на сиво и черно, но това само за по-важни случаи, по принцип облича каквото му се изпречи на пътя и му хване окото.

История :

The Enchanted Forest

Всичко започва в Омагьосаната гора, където приказните герои живеели и също като обикновените хора ежедневно се сблъсквали с неправдите на живота... но с участието на магия.Именно там бе израснал и Джеферсън - син на беден фермер и мелничарска дъщеря.Детството му преминало тежко, поради семейното му положение, но свикнал с всичко и се научил на скромност през това време.Въпреки че не го показвал, малкият Джеф вътрешно скърбял силно за съдбата на семейството си, а единствената му утеха бил белият заек, с когото се срещал тайно от родителите си дълбоко в гората, докато уж берял гъби.

-Знаеш ли, малкият, напоследък започваш да закъсняваш за срещите ни.-заговори припряно заекът и погледна към джобния си часовник.
-Съжалявам, аз... родителите ми започнаха да стават подозрителни и... -смутолеви момчето и погледна в земята.
-Защо не им кажеш?
-Защото ще ме помислят за луд, а само това им липсва с всички тревоги и дългове - един побъркан син, говорещ с бели зайци.Не се обиждай.
-Слушай ме внимателно, Джеф, твоята съдба е много по-голяма от това, да бъдеш сина на местните бедняци.Знам че ти е трудно... и че ги обичаш, но ако не дойдеш сега в Страната на чудесата с мен, няма да имаш друга възможност.Изборът е твой...-Гризачът помръдна нослето си и изпъна уши нагоре, като пъхна лапи в джобовете на елечето си и зачака отговора на замисленото момче.
-Прав си.-Джеферсън погледна назад, където в далечината се намираше дома му, но очите му не можеха да го видят.-Ще е по-добре за тях, ако дойда с теб.... Ще хранят едно гърло по-малко и предполагам нещата могат да се оправят след това...
Заекът поведе детето още по-навътре из гората, докато не стигнаха до едно голямо дърво, между чиито корени имаше дупка, широка колкото да мине някой с ръста на Джеф.Момчето преглътна тежко и се наведе над нея.
-Кажи ми, Зайо, какво е там?В Страната на чудесата?
-Това е най-красивото място, което някога си и някога ще видиш.-увери го заекът и малкият полетя надолу.
Летя може би секунди, но със сигурност му се сториха часове.Само да знаеше, че ще намрази това красиво място до мозъка на костите си...

Wonderland

Със самото тупване на земята, Джеферсън се озова заобиколен от шахматни фигури, които бяха насочили копия срещу него.Момчето не можеше да повярва какво вижда, та това бяха живи пешки, а дори в Омагьосаната гора нямаше подобни чудесии.Следа от белият заек нямаше...
-Ставай, хлапе!-викна един бял офицер, проправяйки си път измежду пешките.-Бялата кралица иска да те види.
Джеф дори не можеше да говори, сякаш някой бе излял разтопено желязо в гърлото му.Беше безмълвен през целия път към двореца, който беше целия на черно-бели квадратчета.Кулите му се извисяваха до небесата, а всички растения, които вирееха тук бяха снежнобели.Ледена тръпка пропълзя по гърба на момчето.
-Добре дошъл, млади Джеферсън.-Една жена, цялата облечена в бяло, с бяла коса и дори мигли и бледа кожа, може би по-бледа от тази на Снежанка, бавно и грациозно се доближи към плененото момче на гърба на голям бял жребец.-Момчета, пуснете го, за Бога! Що за обноски?!
-Вие трябва да сте Блялата кралица.-промълви накрая Джеф и се поклони.Погледна жената в очите, като присви своите изучаващо.-Извинете, но откъде знаете името ми?
-Мили ми, Джеферсън, аз знам всичко, все пак съм кралица, но това не е важно.Важното сега е ти да изпълниш съдбата си.
И накратко, на по голяма чаша чай, Кралицата обясни на момчето каква е неговата задача.А тя била следната:
-Твоят приятел Белият заек...
-...който ме изостави.
-Не, момчето ми, не е.Той в момента е в друг свят, свят без магия.Наричат тази страна Англия.Та както казвах : той ще те чака там и с твоя помощ ще намери момичето, което ще ни спаси от войната със сестра ми - Червената кралица.
-Момент... момиче?
-Името й е Алиса.Само тя може да спре сестра ми.Намерия и я доведи тук, в Страната на чудесата.
Кралицата подаде на Джеферсън една шапка и му обясни, че това е нейният знак на благодарност и че тази шапка в бъдеще ще му бъде от голяма полза.
-Пази я, защото няма друга такава.Никъде.-заръча тя на момчето и го отпрати към мястото, където се озова в самото начало, след като падна от дупката.Там нямаше нищо освен една поляна.
-Какво да правя сега?
-Завърти се пет пъти обратно на часовниковата стрелка.-обясни му същият този офицер, който го "арестува".
Момчето се подчини.Когато спря след последното завъртане, отвори очи и се огледа.Мястото беше непознато, беше отново гора, но не и Омагьосаната гора.Не... тази тук беше коренно различна.
-Момче, отново закъсняваш за чаеното парти.-провикна се познат глас и накара Джеферсън да се обърне.Белият заек седеше на един пън и сърбаше от голяма чаша.

Alice in Wonderland

Много години Заекът и Джеф прекараха в човешкият свят.Малкото момче вече беше млад мъж, а старият заек... беше още по-стар, но все още подскачаше като новородено зайче.Алиса обаче все още не можеше да бъде намерена никъде.
Един ден обаче мистериозна, руса тинейджърка се скиташе близо до мястото където се бе появил Джеф - дърво с дупка в дънера.Тя си тананикаше някаква мелодия и с това привлече вниманието на двамата чудаци.Зорките очи на Джеферсън веднага я фокусираха, а ушите на заека се наостриха нагоре.
-Отивай обратно и съобщи на Кралицата, че спасението ни пристигна, а аз ще накарам момичето да дойде в Страната на чудесата.-нареди заекът на момчето.

Нататък историята е ясна : Алиса паднала в дупката, също като Джеферсън.Като всяка приказка и тази имала щастлив край.Алиса предотвратила войната и била обявена за герой, но приказката за Лудият Шапкар, както след време започнали да наричат Джеф, съвсем не била към края си.Напротив, едва започвала.

Back to The Enchanted Forest

След като мисията му в Страната на чудесата приключи, Шапкарят се завърна у дома, но завари старата си къща празна и пуста.Очакваше че това ще случи, но да загуби родителите си никога и за никого не беше леко.
Животът си Джеферсън продължи като наемен крадец, благодарение на шапката си.Най-редовният му клиент бе не кой да е, а самият Румпелщилтсхен, който един ден обучавал бъдещата Зла кралица - на магия.Случайно Джеф дочу, че Кралицата иска да върне любимия си от царството на мъртвите и й предложи сделка,а в замяна на това тя трябваше да му предостави свободен достъп до царството й.Но тя не знаеше, че всичко това е театър и че Румпелщилтсхен се беше наговорил с Джеф да я изиграят и сляпо се съгласи на сделката.Това завинаги остана в съзнанието й.
След няколко години, когато Джеферсън вече бе създал семейство, а съпругата му беше станала жертва на собствената му професия, Кралицата реши да го довърши завинаги, като го принуди да я заведе в Страната на чудесата.А той самият бе стигнал до положението, в което бяха родителите му - беден и дрипав, а единственото, с което изхранваше себе си и дъщеря си бяха отново горските гъби.
В крайна сметка Кралицата успяла да го измами и той останал завинаги затворен в Страната на чудесата без своята шапка.Друга кралица обаче го "приветствала" подобава, като му отсякла главата и го заточила да изработи нова шапка, като старата си, но това никога не се случило.

"Пази я, защото няма друга такава.Никъде.", думите на Бялата кралица се повтаряха като прескачаща плоча в съзнанието на Джеф, докато усилено шиеше милиони шапки и все повече полудяваше.Нямаше връщане назад без онази шапка.

Storybrooke, after The Curse

Както всички и Джеферсън получил своя втори шанс, когато Злата кралица създала най-силното проклятие и изпратила всички приказни герои, включително и себе си, в човешкия свят, отново онзи свят без магия.Магия всъщност имало и там, но била малко по-различна, а царуващите същества, нямали намерение да я оставят да се разпространи като някакъв вирус.
Джеферсън изобщо не се поколебал веднага след проклятието да си върне шапката от Кралицата, докато тя била твърде заета да се прави на примерна кметица на новосъздаденият град, скрит от всички хорски очи.Дори се събрал с дъщеря си - най-специалното, единственото момиче за него.

-Тате, знаех че ще се върнеш при мен.-След тези думи тя прегърна силно баща си и докара сълзи в очите му.

Допълнително : Зодия Лъв, любими цветове - черно и червено.