Greenburg Coffee bar

Поредната спокойна и обикновена вечер в живота на Ардрой, напоследък дните минаваха бавно, а нощите още по бавно, хората малко по малко бяха започнали да губят това което ги прави идентични и интересни като вид. Бяха почнали да се превръщат в машини губещи ценностите си. А и време в което всичко е чиста наука и определена група хора казва кое е истина и кое не е. Младоликия ни герой не вярваше че ще доживее толкова безвкусни времена, нима бе по различно през инквизицията когато църквата определяше истината и наказваше всичко останало. Е тогава поне имаше бунтове, имаше суеверия и хората все още обръщаха поглед към митовете и легендите. Сега всичко това се бе превърнало в обикновен сън. Ардрой не можеше да повярва че адът ще започне да му липсва. В момента той не виждаше у хората това което преди, не напротив сега те все повече и повече заприличваха на армиите на луцифер. Как света стана такъв че един демон да презира човешкия род.  Докато тези мисли се въртяха в главата му той бавно седна на бара вдигна ръка и си поръча Уиски, како всеки път, усмихна се и подаде парите след което отпивайки продължи да си размишлява. Единственото което го успокояваше бе това което го доведе тук, а то ако не друго бе поне повод да се случи нещо интересно.